Красимир Линков: Колю Витковски не правеше усилия да се покаже, той просто работеше
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Красимир Линков, шеф на ГХГ - Пловдив. За 100-годишнината от рождението на Колю Витковски Градската художествена изложба събира в Пловдив картини от цяла България в галерия. Откриването е през днешния ден - 6 ноември, от 18 часа в Галерия " 2019 ".
Г-н Линков, Вие имате ли персонални усещания от Колю Витковски, контактували ли сте с него?
Да, имах щастието да поддържам връзка с Колю Витковски в последните години от живота му. Той е в действителност един извънредно забавен човек. Защо? Първо, тъй като има доста богата и забавна биография. Второ, в действителност е претърпял доста и това се е отразило на метода му на мислене, само че и на изкуството му. Освен това, с изключение на да познава българската просвета и изкуство, той познава и чешкото изкуство най-много, тъй като е учил в Художествената академия в Прага, компетентност графика и това обогатява неговото изкуство. Живеейки в една по-сложна обстановка, в разнообразни времена, като политика и обществени връзки, той и с думи, и в изкуството си отразява тези комплицирани времена, и това е видно в изложбата, която ние ще покажем. Интересното е това, че той стартира в действителност с графично изкуство.
Много интензивно взе участие в локалните вестници тогава с карикатури, с сериозни текстове от време на време, показва се и посредством слово, и посредством рисунка. Но по този начин, както той самият споделя, в някакъв миг, когато се затруднява да прави графика, тъй като тя изисква и специфична техника, технология, място за осъществяване, а и може би тъй като има един мощен вътрешен подтик, той стартира да прави живопис, да рисува с маслени бои. И това, съгласно мен, е щастливо стичане на събитията, тъй като той е един прелестен живописец.
Отношението към цвета, метода на полагане на цвета, съчетаване на разнообразни тонове, построяването на светлина и сянка, построяването на формите в живописта, това е нещо, което е един вътрешен нюх. И една подготовка може да сътвори базата и основата, с цел да може да се развие едно такова изкуство. Но това възприятие към цветност или към това, което назоваваме художественост, той го носи в себе си. И това ще се види в изложбата, която ще открием.
Аз персонално имам едно морално обвързване, изключително тъй като съм общувал с него, по някакъв метод да го оправдавам пред публиката. Той беше художник, който не обичаше да стои на гребена на вълната, без значение, че е мощно обществено зает. Не правеше старания да бъде демонстративен, да бъде включван в разнообразни полемики, свързани с изобразителното изкуство. Той просто работеше. Освен това, бил е известно време и ръководител на Дружеството на пловдивските художници - от 1966 до 1969 година
По-известно е това, че е бил шеф на Градската художествена изложба от 1971 до 1983 година, много дълго. И е оставил едно отражение върху развиването на галерията в тези години. И несъмнено беше и свободен художник по-късно. Но както споделих, неговият начин на другарство с изкуството, и на другарство изобщо с публиката, е относително непретенциозен. Ако прегледате пресата годините обратно, рядко има материали писани за него. И доста постоянно се акцентира и това, че е сложен темперамент. Общо взето хора, които имат позиция, които показват позицията си непосредствено и твърдо, постоянно са сложни характери.
Искал е творчеството му да приказва за него, а не той.
Да, желал е да приказва творчеството му от една страна, само че въпреки това, не се съгласява елементарно и с друго мнение. И в действителност това беше особено за него. Има нещо доста значимо - не постоянно има покритие сред личността на индивида и неговото изкуство. За нас, изкуствоведите, постоянно е било прелъщение да свързваме метода на изява или изобщо метода на битие на една персона, на един художник, на един създател, с това, което той основава.
Изобразителното изкуство е подобен тип изкуство, което се основава уединено в ателието, пред статива. И някак си мога да кажа, че това е един тип катарзис, т.е. освобождение на вътрешно напрежение, опция да кажеш това, което примерно другояче обществено не искаш да кажеш, опция да посветиш и да отпратиш послания към аудитория, която не виждаш сега, само че която си представяш, че би могъл да видиш и би могъл да се срещнеш с нея.
Всъщност ние, с тази галерия, ще създадем тъкмо това. Ние в този момент ще се срещнем с художника не в неговия физически тип, а с неговата нематериалност. Даже мога да кажа, че може би ще се срещнем и ще поддържаме връзка доста по-истински с него, в сравнение с в случай че седим един против различен и беседваме. Така че в този смисъл аз в никакъв случай не желая и не акцентирам годишнини, тъй като годините могат да бъдат чествани - 90, 95, 100, може каквато желаеме годишнина да честваме, само че това е един фиктивен взор към нещата.
По-важно е да създадем по този начин, че влизайки в изложбената зала ние да се срещнем с актьора: " Здравейте, господин Витковски! " и той да каже: " Здравейте! " Да беседваме, да поддържаме връзка известно време. Много ми се желае и за това работим в галерията с моите сътрудници, да отворим сетивата на публиката, с цел да може да се реализира един по-директен контакт с изкуството. Изкуството не е картинки, не е нещо, което се прави, с цел да разкрасява. Да, има и подобен вид творчество, няма неприятно в това, само че това са разнообразни неща. Когато приказваме за изкуство, за дълбочина в посланията, за съществени тематики, тогава нещата в действителност изискват една по-голяма подготовка освен на сетивата, само че и на самото мислене на публиката.
Нямате ли усещане, че множеството от сегашните създатели вършат някак си по-повърхностно изкуство от поколението на Витковски? По-показно е някак си. Или може би е неверно усещането ми?
Много е мъчно да се даде оценка на времето, в което живее човек. Т.е. аз пребивавам в същото време и е мъчно, може би дори не доста етично да върша огромни систематизирания за времето. Второ, когато има отдалеченост, времето отсява доста ненужни или некачествени неща и изплуват единствено най-качествените и по тази причина ние имаме усещане, че предишното постоянно е било по-мъдро, в сравнение с е в този момент. И това е един естествен развой. И още нещо, което бих желал да посочи, и то е доста значимо, че който познава историята, и тази на изкуството в частност, той няма по какъв начин да не забележи, че когато има опозиция, се ражда огромно изкуство. Много е мъчно човек самичък да сложи огромни цели пред себе си. Но когато има за превъзмогване отсреща съпротивата на времето, когато има огромни тематики в същото време и влизаш в тези огромни тематики, тогава и изкуството се извисява.
Това е един развой, в който създателят няма виновност. Това е един натурален развой, той визира освен изкуството, той визира съществуването на хората и общуването им, битуването на хората. Ние неслучайно използваме думата " битовизъм ". Да, когато нямаш огромни хрумвания и цели пред себе си, ти се занимаваш най-много с бита си. Когато обаче застанат огромни проблеми пред личността, тя загърбва бита и стартира към този момент да мисли, да взема решение и да се стреми към превъзмогване на тези огромни цели и хрумвания.
Така че не дръзвам да кажа нищо за художниците в този момент. Да, има го това нещо, само че то го е имало и по времето на Ренесанса. И там е имало всеобщо изкуство, и там е имало художници, които са обслужвали всеобщ усет. Така че това са естествени процеси. За мен е доста значимо актьорът да бъде задоволително самоуверен да навлезе в съществени тематики. Теми, които не са еднодневки.
Има тематики в живота, които са безконечни, примерно животът, гибелта, раждането, майчинството, героизмът. Ако човек се занимава с сходни тематики и посвети изкуството си на сходни тематики, то неговото изкуство ще остане във времето.
А кои са основните герои в художествените творби на Колю Витковски?
Това е доста забавен въпрос. Всъщност, в по-ранните стадии на творчеството си, той прави повече фигурални композиции. И тези фигурални композиции са свързани с неговото минало като партизанин – той е бил млад партизанин, и с всички тези времена, в които той е живял. Това са били и неговите герои. Така че тематиките и ранните му сюжети са свързани на първо място с тези времена, с тези инциденти, които е имал. Също по този начин има доста композиции, които са свързани с обичайния български обичай. Със дами, които са на полето или пък традиции.
Той е роден в село Стрелци, Пловдивско, 1925-а година. Всъщност, той постоянно е казвал, че духом е в селото, без значение от това, че живее в града, и че селският обичай, селският труд го е построил подобен, какъвто е. По-късно - това е доста забавно развиване, и отново бих споделил разумно развиване в неговото изкуство, той се насочва към пейзажа. И в по-голямата си част на това, което е оставил като творчество, той се изявява като пейзажист. Тук е забавният миг, че неговите пейзажи са одухотворени, те са човешки пейзажи. Тези съпоставения са доста известни, само че и не са лесни по този начин, както наподобява.
Ние одухотворяваме пейзажа, ние, индивидите, хората, одухотворяваме пейзажа. Ние прехвърляме нашите настроения и усеща върху това, което виждаме, върху природата, която ни заобикаля. И това е огромното качество на живописта на Колю Витковски. Неговите пейзажи не са пейзажи от натура, т.е. той не излиза измежду природата да рисува това, което вижда. Неговите пейзажи са пейзажи, които са родени в неговото въображение. И в тях даже да има фигура, тя е толкоз дребна и по този начин неопределена като наличие, като деяние. Самият пейзаж носи в себе си една човешка одушевеност. И това той реализира най-много с методът, по който живописва.
Аз започнах с това и желая да още един път да подчертая, това е една в действителност доста мощна живопис. Това е едно в действителност доста качествено боравене с цвета, което безусловно ни придвижва в избрани пластове на човешко преживяване. Изкушавам се да кажа един откъс, това са негови думи: " Да се върна обратно? Добре. Аз обичам да се връщам обратно, тъй като не мога да не помни родната си селска къща. Със селото са свързани най-хубавите ми дни и нощи, още е пред очите ми голямата нашенска луна, която идваше вечер и кацаше на ореха на двора и като оранжева птица предвещаваше стихия. "
Виждате какъв брой е значим за него споменът и преживяването на село, и в това време в това изречение виждаме, че в неговото схващане и в неговото чувство има стихия, има спор, има драма. Луната е голяма. Огромната луна е нещо по-различно от това, което виждаме всяка вечер. Тя кацва и стои над неговата къща, над мястото, където той живее. И той я възприема освен като красиво преживяване, само че и като една прокоба за нещо, което може да се случи. Да, предвещава стихия. Така че това го има в неговото изкуство.
Той е и един от дребното художници, които се изкушават и да пишат. Знаем, че има една книга, която е издадена от него " Записки от Париж ". Но в действителност аз персонално знам, че има няколко кашона с неиздадени негови книги и мемоари, афоризми, които той доста постоянно пишеше. И постоянно споделяше, че в действителност не счита себе си за публицист, само че мисли, че посредством словото би могъл да изрази настроенията си, възприятията си, мислите си, и го правеше.
Късно ли получава самопризнание като художник той, и на каква възраст се случва това?
Не, той постоянно е имал самопризнание като художник, още повече, че е бил и на управителни длъжности както в Дружеството на художниците, по този начин и в Галерията. Не е художник, който да не е имал самопризнание, още повече, че той е оказал въздействие на идващите генерации след себе си. Той е и художникът, който не е желал, не се е стремял да бъде изтъкван и да бъде вписван в разнообразни представителни течения, свързани с времето. Неговото изкуство е изкуство строго самостоятелно. Аз нормално споделям за подобен вид изкуство, че то свършва дружно с художника. С други думи - не можеш да кажеш, че този художник ще има по-късно почитатели и че той е преподавател на идващите генерации. Обикновено огромните художници, с тях се случва тъкмо това. С тях завършва това търсене, могат да бъдат имитирани, само че не и продължени.
А що се отнася до визията, че може би е ощетен – да, има нещо такова. По-малко се загатва, по-малко се търси, изключително в наше време. И може би тази галерия, която ще открием, тя ще способства за това да се възвърни ползата към неговото творчество, изобщо към неговата персона. Аз мисля, че задачата на нас, като галеристи, е точно тази – не да повтаряме имена, които са към този момент познати много-много, само че да откриваме или да оправдаваме, да връщаме познанията за имена, които са съществували и се изиграли роля за българското изкуство.
Колко произведения ще бъдат показани в изложбата? И повече живопис, или повече графика?
Сто произведения ще покажем и те ще бъдат единствено живописни.
Къде ще бъде подредена изложбата?
В Галерия " 2019 ", на 6-и ноември се открива, в 18.00 часа. Малко документален материал ще има. Ще има филм с негово присъединяване, т.е. ще го забележим образно и ще му чуем и гласа му, което е моя задача. Аз мисля, че по този начин би трябвало да бъде. В изложбената зала би трябвало да ни посреща създателят, а не ние да посрещаме.
Г-н Линков, Вие имате ли персонални усещания от Колю Витковски, контактували ли сте с него?
Да, имах щастието да поддържам връзка с Колю Витковски в последните години от живота му. Той е в действителност един извънредно забавен човек. Защо? Първо, тъй като има доста богата и забавна биография. Второ, в действителност е претърпял доста и това се е отразило на метода му на мислене, само че и на изкуството му. Освен това, с изключение на да познава българската просвета и изкуство, той познава и чешкото изкуство най-много, тъй като е учил в Художествената академия в Прага, компетентност графика и това обогатява неговото изкуство. Живеейки в една по-сложна обстановка, в разнообразни времена, като политика и обществени връзки, той и с думи, и в изкуството си отразява тези комплицирани времена, и това е видно в изложбата, която ние ще покажем. Интересното е това, че той стартира в действителност с графично изкуство.
Много интензивно взе участие в локалните вестници тогава с карикатури, с сериозни текстове от време на време, показва се и посредством слово, и посредством рисунка. Но по този начин, както той самият споделя, в някакъв миг, когато се затруднява да прави графика, тъй като тя изисква и специфична техника, технология, място за осъществяване, а и може би тъй като има един мощен вътрешен подтик, той стартира да прави живопис, да рисува с маслени бои. И това, съгласно мен, е щастливо стичане на събитията, тъй като той е един прелестен живописец.
Отношението към цвета, метода на полагане на цвета, съчетаване на разнообразни тонове, построяването на светлина и сянка, построяването на формите в живописта, това е нещо, което е един вътрешен нюх. И една подготовка може да сътвори базата и основата, с цел да може да се развие едно такова изкуство. Но това възприятие към цветност или към това, което назоваваме художественост, той го носи в себе си. И това ще се види в изложбата, която ще открием.
Аз персонално имам едно морално обвързване, изключително тъй като съм общувал с него, по някакъв метод да го оправдавам пред публиката. Той беше художник, който не обичаше да стои на гребена на вълната, без значение, че е мощно обществено зает. Не правеше старания да бъде демонстративен, да бъде включван в разнообразни полемики, свързани с изобразителното изкуство. Той просто работеше. Освен това, бил е известно време и ръководител на Дружеството на пловдивските художници - от 1966 до 1969 година
По-известно е това, че е бил шеф на Градската художествена изложба от 1971 до 1983 година, много дълго. И е оставил едно отражение върху развиването на галерията в тези години. И несъмнено беше и свободен художник по-късно. Но както споделих, неговият начин на другарство с изкуството, и на другарство изобщо с публиката, е относително непретенциозен. Ако прегледате пресата годините обратно, рядко има материали писани за него. И доста постоянно се акцентира и това, че е сложен темперамент. Общо взето хора, които имат позиция, които показват позицията си непосредствено и твърдо, постоянно са сложни характери.
Искал е творчеството му да приказва за него, а не той.
Да, желал е да приказва творчеството му от една страна, само че въпреки това, не се съгласява елементарно и с друго мнение. И в действителност това беше особено за него. Има нещо доста значимо - не постоянно има покритие сред личността на индивида и неговото изкуство. За нас, изкуствоведите, постоянно е било прелъщение да свързваме метода на изява или изобщо метода на битие на една персона, на един художник, на един създател, с това, което той основава.
Изобразителното изкуство е подобен тип изкуство, което се основава уединено в ателието, пред статива. И някак си мога да кажа, че това е един тип катарзис, т.е. освобождение на вътрешно напрежение, опция да кажеш това, което примерно другояче обществено не искаш да кажеш, опция да посветиш и да отпратиш послания към аудитория, която не виждаш сега, само че която си представяш, че би могъл да видиш и би могъл да се срещнеш с нея.
Всъщност ние, с тази галерия, ще създадем тъкмо това. Ние в този момент ще се срещнем с художника не в неговия физически тип, а с неговата нематериалност. Даже мога да кажа, че може би ще се срещнем и ще поддържаме връзка доста по-истински с него, в сравнение с в случай че седим един против различен и беседваме. Така че в този смисъл аз в никакъв случай не желая и не акцентирам годишнини, тъй като годините могат да бъдат чествани - 90, 95, 100, може каквато желаеме годишнина да честваме, само че това е един фиктивен взор към нещата.
По-важно е да създадем по този начин, че влизайки в изложбената зала ние да се срещнем с актьора: " Здравейте, господин Витковски! " и той да каже: " Здравейте! " Да беседваме, да поддържаме връзка известно време. Много ми се желае и за това работим в галерията с моите сътрудници, да отворим сетивата на публиката, с цел да може да се реализира един по-директен контакт с изкуството. Изкуството не е картинки, не е нещо, което се прави, с цел да разкрасява. Да, има и подобен вид творчество, няма неприятно в това, само че това са разнообразни неща. Когато приказваме за изкуство, за дълбочина в посланията, за съществени тематики, тогава нещата в действителност изискват една по-голяма подготовка освен на сетивата, само че и на самото мислене на публиката.
Нямате ли усещане, че множеството от сегашните създатели вършат някак си по-повърхностно изкуство от поколението на Витковски? По-показно е някак си. Или може би е неверно усещането ми?
Много е мъчно да се даде оценка на времето, в което живее човек. Т.е. аз пребивавам в същото време и е мъчно, може би дори не доста етично да върша огромни систематизирания за времето. Второ, когато има отдалеченост, времето отсява доста ненужни или некачествени неща и изплуват единствено най-качествените и по тази причина ние имаме усещане, че предишното постоянно е било по-мъдро, в сравнение с е в този момент. И това е един естествен развой. И още нещо, което бих желал да посочи, и то е доста значимо, че който познава историята, и тази на изкуството в частност, той няма по какъв начин да не забележи, че когато има опозиция, се ражда огромно изкуство. Много е мъчно човек самичък да сложи огромни цели пред себе си. Но когато има за превъзмогване отсреща съпротивата на времето, когато има огромни тематики в същото време и влизаш в тези огромни тематики, тогава и изкуството се извисява.
Това е един развой, в който създателят няма виновност. Това е един натурален развой, той визира освен изкуството, той визира съществуването на хората и общуването им, битуването на хората. Ние неслучайно използваме думата " битовизъм ". Да, когато нямаш огромни хрумвания и цели пред себе си, ти се занимаваш най-много с бита си. Когато обаче застанат огромни проблеми пред личността, тя загърбва бита и стартира към този момент да мисли, да взема решение и да се стреми към превъзмогване на тези огромни цели и хрумвания.
Така че не дръзвам да кажа нищо за художниците в този момент. Да, има го това нещо, само че то го е имало и по времето на Ренесанса. И там е имало всеобщо изкуство, и там е имало художници, които са обслужвали всеобщ усет. Така че това са естествени процеси. За мен е доста значимо актьорът да бъде задоволително самоуверен да навлезе в съществени тематики. Теми, които не са еднодневки.
Има тематики в живота, които са безконечни, примерно животът, гибелта, раждането, майчинството, героизмът. Ако човек се занимава с сходни тематики и посвети изкуството си на сходни тематики, то неговото изкуство ще остане във времето.
А кои са основните герои в художествените творби на Колю Витковски?
Това е доста забавен въпрос. Всъщност, в по-ранните стадии на творчеството си, той прави повече фигурални композиции. И тези фигурални композиции са свързани с неговото минало като партизанин – той е бил млад партизанин, и с всички тези времена, в които той е живял. Това са били и неговите герои. Така че тематиките и ранните му сюжети са свързани на първо място с тези времена, с тези инциденти, които е имал. Също по този начин има доста композиции, които са свързани с обичайния български обичай. Със дами, които са на полето или пък традиции.
Той е роден в село Стрелци, Пловдивско, 1925-а година. Всъщност, той постоянно е казвал, че духом е в селото, без значение от това, че живее в града, и че селският обичай, селският труд го е построил подобен, какъвто е. По-късно - това е доста забавно развиване, и отново бих споделил разумно развиване в неговото изкуство, той се насочва към пейзажа. И в по-голямата си част на това, което е оставил като творчество, той се изявява като пейзажист. Тук е забавният миг, че неговите пейзажи са одухотворени, те са човешки пейзажи. Тези съпоставения са доста известни, само че и не са лесни по този начин, както наподобява.
Ние одухотворяваме пейзажа, ние, индивидите, хората, одухотворяваме пейзажа. Ние прехвърляме нашите настроения и усеща върху това, което виждаме, върху природата, която ни заобикаля. И това е огромното качество на живописта на Колю Витковски. Неговите пейзажи не са пейзажи от натура, т.е. той не излиза измежду природата да рисува това, което вижда. Неговите пейзажи са пейзажи, които са родени в неговото въображение. И в тях даже да има фигура, тя е толкоз дребна и по този начин неопределена като наличие, като деяние. Самият пейзаж носи в себе си една човешка одушевеност. И това той реализира най-много с методът, по който живописва.
Аз започнах с това и желая да още един път да подчертая, това е една в действителност доста мощна живопис. Това е едно в действителност доста качествено боравене с цвета, което безусловно ни придвижва в избрани пластове на човешко преживяване. Изкушавам се да кажа един откъс, това са негови думи: " Да се върна обратно? Добре. Аз обичам да се връщам обратно, тъй като не мога да не помни родната си селска къща. Със селото са свързани най-хубавите ми дни и нощи, още е пред очите ми голямата нашенска луна, която идваше вечер и кацаше на ореха на двора и като оранжева птица предвещаваше стихия. "
Виждате какъв брой е значим за него споменът и преживяването на село, и в това време в това изречение виждаме, че в неговото схващане и в неговото чувство има стихия, има спор, има драма. Луната е голяма. Огромната луна е нещо по-различно от това, което виждаме всяка вечер. Тя кацва и стои над неговата къща, над мястото, където той живее. И той я възприема освен като красиво преживяване, само че и като една прокоба за нещо, което може да се случи. Да, предвещава стихия. Така че това го има в неговото изкуство.
Той е и един от дребното художници, които се изкушават и да пишат. Знаем, че има една книга, която е издадена от него " Записки от Париж ". Но в действителност аз персонално знам, че има няколко кашона с неиздадени негови книги и мемоари, афоризми, които той доста постоянно пишеше. И постоянно споделяше, че в действителност не счита себе си за публицист, само че мисли, че посредством словото би могъл да изрази настроенията си, възприятията си, мислите си, и го правеше.
Късно ли получава самопризнание като художник той, и на каква възраст се случва това?
Не, той постоянно е имал самопризнание като художник, още повече, че е бил и на управителни длъжности както в Дружеството на художниците, по този начин и в Галерията. Не е художник, който да не е имал самопризнание, още повече, че той е оказал въздействие на идващите генерации след себе си. Той е и художникът, който не е желал, не се е стремял да бъде изтъкван и да бъде вписван в разнообразни представителни течения, свързани с времето. Неговото изкуство е изкуство строго самостоятелно. Аз нормално споделям за подобен вид изкуство, че то свършва дружно с художника. С други думи - не можеш да кажеш, че този художник ще има по-късно почитатели и че той е преподавател на идващите генерации. Обикновено огромните художници, с тях се случва тъкмо това. С тях завършва това търсене, могат да бъдат имитирани, само че не и продължени.
А що се отнася до визията, че може би е ощетен – да, има нещо такова. По-малко се загатва, по-малко се търси, изключително в наше време. И може би тази галерия, която ще открием, тя ще способства за това да се възвърни ползата към неговото творчество, изобщо към неговата персона. Аз мисля, че задачата на нас, като галеристи, е точно тази – не да повтаряме имена, които са към този момент познати много-много, само че да откриваме или да оправдаваме, да връщаме познанията за имена, които са съществували и се изиграли роля за българското изкуство.
Колко произведения ще бъдат показани в изложбата? И повече живопис, или повече графика?
Сто произведения ще покажем и те ще бъдат единствено живописни.
Къде ще бъде подредена изложбата?
В Галерия " 2019 ", на 6-и ноември се открива, в 18.00 часа. Малко документален материал ще има. Ще има филм с негово присъединяване, т.е. ще го забележим образно и ще му чуем и гласа му, което е моя задача. Аз мисля, че по този начин би трябвало да бъде. В изложбената зала би трябвало да ни посреща създателят, а не ние да посрещаме.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ